Невидимите градове

В „Невидимите градове“ (1972), произведение с изключително сложна и умна структура, което включва 55 глави, организирани в 9 различни секции, Итало Калвино представя чрез въображаем разговор между Кублай хан и неговия посланик Марко Поло "поема за любовта към градовете" и дълбок размисъл върху езика, утопичните идеи и съвременния ни свят. Петдесет и пет града са описани от Марко Поло на Великия хан в стил, близък до оригиналното "Описание на света". Въпреки това, вместо да повтори разказа на пътешественика, Калвино пренася читателя в един сънлив свят, където утопичните населени места говорят за паметта, желанията, символите и обмените...

Първото ми усещане е, че тази книга на Калвино – „Невидимите градове“, носи духа на младост. Само един младеж може да бъде толкова жизнерадостен и вдъхновяващ при творене на красиви неща; едновременно с това само той би могъл да проявява търпение – като истински занаятчия стремящ се да усъвършенства своето „произведение“.
Пиер Паоло Пазолини

…Пристигнал наскоро без знание по какъвто и да е източен език, Марко Поло можел да комуникира само чрез жестове, подскоци или извиването си от учудване и страх; използвал животински звуци или показвал предмети от дисагите си: щраусови пера например поставял пред себе си подобно на шахматни фигури.