Български апокрифен летопис проговаря

Капризите на съдбата са странни. Тя проявява благосклонност към някои, докато за други носи трудности и нещастия. Такова е положението и в българската литература. Докато „Именник на български канове“ веднага привлича вниманието на достойни и добросъвестни изследователи с появата си, сборникът с песни на помаците – „Веда словена“, предизвиква безпрецедентен международен скандал, като е заклеймен, отхвърлен и забранен. А „Български апокрифен летопис“ получава определение като „неблагонадежден“. Въпреки това, повече от сто години след първоначалното си публикуване, този тайнопис разкрива важни факти: кой е великият цар Слав, основоположникът на българската история; кога и къде се е създала българската държава; какво означават имената на известните ни и неизвестни царе в Летописа? Защо годината 573-та е значима за нашето минало? Имали ли сме владетели с имената Селевкий, Роман и Давид Кротки? Как князът реформатор св.Борис Покръстител е прекарал последните години от живота си? И още много незабелязани досега факти от българската история.

Това беше моята интерпретация до тук. Надявам се да съм успял да предам посланието му. Освен това желая повдигнатите въпроси да вдъхновят нови изследвания и открития в бъдеще.