Realia Byzantino-Balcanica. Сборник в чест на 60 годишнината на професор Христо Матанов

Тодор Попнеделев заявява, че „Историята трябва да провокира“. В интервю с проф. дин Христо Матанов, Йоанна Бенчева предоставя избрана библиография на неговите трудове. Василка Тъпкова-Заимова отбелязва, че Христо Матанов е навършил шестдесет години. Димитър Попов разглежда трагедията „Резос“ и нейното съотношение между легенда и реалност. Румен Бояджиев изследва Панонско-мизийския лимес в Късната античност и християнските надгробни паметници от района на Сирмиум и Средния Дунав.

Златина Иванова се фокусира върху благотворителните институции в ранна Византия, а Ангел Велинов анализира византийските градове на Балканите и Мала Азия през VI-VII век – техния упадък, трансформация и тенденции в развитието. Васко Арнаудов представя темата за византийски запалянки, докато Цветелин Степанов разглежда обетованата земя и концепцията за избраност чрез паралели между Изтока и Запада.

Димитър Димитров обсъжда византийската медицина: леченията, лечителите и медицинските институции. Теодор Димитров анализира явлението "Юстиниановата чума" (541-750) в контекста на черният безглав демон или демони - как образът му се е променял исторически във времето. Герасим Петрински проучва женският демон във византийската агиография (VI-X век), като акцентира на стереотипните изображения.

Казимир Попконстантинов разказва за бронзов печат с гръцки надпис от „Манастира на Георги Синкел Български“ в Преслав, а Иван Йорданов се занимава с фигурата на византийския пълководец Петър — патрикий και стратопедарх през 60-70те години на X век; приносът му към сфрагистиката е важен аспект от анализа.

Росина Костова изследва пространството и властта по западното черноморско крайбрежие през края на X-XII век чрез сфрагистични свидетелства за северната част II; Красимира Гагова коментира сблъсъка между Робер Гискар и двама императори. George Dimov разглежда понятието за византийски град в Балканите و Южна Италия през XI-XII века.

Йоанна Бенчева предлага кулинарно пътешествие из Балканите с кръстоносците, докато Георги Николов споделя информация относно икономическото развитие на българите през XII век. Милияна Каймакамова анализира взаимоотношенията между византийско-балканския святและ католическият Запад според оценката на българския книжовник Пандех от XIII век.

Васил Нинов добавя свои бележки относно кръстоносния поход под ръководството на крал Андраш II, а Никола Дюлгеров обсъжда договорите от Витербо (1267 г.) както και съдбата княжество Морея след тяхното подписване.
Георги Парпулов завършва списъкa със заглавието "Селина" сред останалото съдържание.