Смъртта е занимание самотно

В едно мъгливо градче в Калифорния, където времето сякаш е спряло, влакчето от лунапарка напомня на заспал динозавър, червеният трамвай искри по завоите, а петролните сонди издават жалостиви звуци край брега. Там е открит мъртвец в потопена клетка, която някога е била дом на лъвове.

По време на дъждовна нощ млад писател с чувствителна душа среща Смъртта и след това тя започва да го преследва навсякъде. Един по един неговите приятели – странници и самотници – падат под нейната безмилостна власт. Никой не вярва, че серийният убиец се разхожда из улиците. А дали самото градче не става жертва на стремглавия ритъм на съвременността?

„Смъртта е занимание самотно” представлява една от най-добрите творби на великия американски автор Рей Бредбъри. Тридесет години след първата си публикация българските читатели могат отново да я прочетат благодарение на прекрасния превод на Жени Божилова.

Дъждът валеше обилно; големият червен трамвай залиташе през тъмните поля покрай пътя, докато пороят удряше стъклата и скриваше гледката към околността. Преминавахме покрай Кълвър Сити без да забележим филмовите студиа и продължавахме напред — вагонът пъшкайки се движеше натам-насам; дъските под краката ни изпускаха странни звуци, а свирката пронизително пищи.

Зад мен внезапно долових ужасен мирис и невидим глас извика:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той повтори:
— Смъртта…
Ново изсвирване.
— Смъртта — произнесе глас зад гърба ми — е занимание самотно!

Струваше ми се, че ще избухне в плач. Взирайки се напред през проливния дъжд, който ни посрещаше настойчиво, почувствах как трамвайът забавя ход. Човекът до мен изглеждаше ядосан и готов да ме нападне ако не го слушах внимателно или поне погледнех към него. Искаше внимание; желанието му беше толкова силно! Усещах как ръцете му протягат към мен – като юмруци или остри нокти - незнайно с какво намерение: да ме ранят или просто да привлекат вниманието ми? Здраво захванах облегалката пред себе си докато той викна:

— О смъртта!
Трамвайното движение спря.
Кажи го! казах си.
— Е занимание самотно! — промълви той със зловещ шепот преди да слезе при спирката."