Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев се открояват три основни направления. Първото е свързано с Македония. През целия си живот, като роден в Ресен българин, той полага усилия да подобри условията за македонските българи и да запази българския дух в териториите, завладени от съседните народи. Всичките му действия в рамките на ВМК и ДП, както и ролята му като депутат, министър и премиер са насочени към една единствена цел - защита на родния край от посегателствата на турци, албанци, сърби и гърци.

Второто направление е Демократическата партия (ДП). Ляпчев изгражда близко приятелство с П. Каравелов и след смъртта му става продължител на неговите идеи и идеологията на партията. Като виден представител на ДП той заема министерски постове два пъти през десетилетие, оказвайки влияние върху съдбата на България по време на признаването ѝ за независима държава и при преговорите около Солунското примирие.

Третият важен аспект от дейността му е участието в Демократическия сговор и заемането на поста министър-председател – връхната точка в политическата кариера на Ляпчев. Той успява да внесе баланс във вече компромисно сформирания Сговор; личността му символизира компромиса между различните фракции. Неговото ръководство над правителството се налага не само за запазване властта у Сговора, но също така за търсене ново помирение сред народа след трудностите от предишните години.

През петте години начело на изпълнителната власт Ляпчев демонстрира умения като способен политик с ясни цели: нормализиране политическият живот в страната след войната и стабилизиране икономиката чрез външна финансова помощ. Независимо от острите критики към него, той успява да реши тези проблеми – легализира Коммунистическата партия под прикритие или чрез подходящо избрани лица; предоставил свобода на Земеделския съюз докато едновременно разклаща структурата им отвътре; успешно се справял със задачите относно репарации без генерал Ив. Вълков да бъде привлечен към отговорност.

Личното поведение в политика обаче показва липса na светост - отношението му към Балканския съюз например остава спорно...
Автор: Войн Божинов