Моят живот /1897-1966/. Спомени

Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8 ноември в село Тишевица, Врачанско. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) той служи във Втори пехотен полк, където командва картечен взвод на южния фронт при Яребична и участва активно в многобройните походи и сражения на своята част.

След края на войната започва да работи като учител в село Ставерци, Оряховско. През 1924 година завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1929 г. практикува като адвокат първо в Оряхово, а по-късно и в София. Дейността му в обществения и политически живот стартира рано; между 1922 и 1923 г. е един от редакторите на "Земеделско знаме", а впоследствие - и на "Младежко знаме". По същото време е личен секретар на Райко Даскалов, който тогава заема поста министър на вътрешните работи.

Като един от основателите на Младежкия земеделски съюз, той играе активна роля както там, така и в международния Славянски младежки съюз. Цялостният му живот е неразривно свързан с развитието и борбите на БЗНС (Български земеделски народен съюз). За пръв път става народен представител през ХХIV-то обикновено Народно събрание след изборите от 20 март 1938 г., а повторно бива избран за ХХV-то Народно събрание през януари 1940 г.

След промяната от 9 септември 1944 година защитава известни политически фигури, особено се отличава със защитата си срещу Никола Петков. Без съдебна присъда прекарва година и половина затворник в лагера Куциян край Перник. След това многократно преминава през изселвания и интернетации из различни части на страната. Той остава един от малцината, които не подписват декларации за отказване от предишната си дейност или идеи нито признават лидерството на Комунистическата партия.

Автобиографичният роман "Моят живот: Спомени" предлага обективен поглед върху живота му като участник в БЗНС, чрез който ясно изпъкват социалнополитическите реалности по онова време – всички партии и значими личности включително тяхното влияние върху историята.