Аутопсия на тялото

На 23 март 4174 година от Сътворението, на Плешивия хълм в близост до Йерусалим, един човек умира разпънат на кръст. Това е било обичайно наказание в Римската империя, особено за невинни хора. Той умира сам и неразбран, изпитвайки страх и болка. Вероятно дори не осъзнава, че съдбата му е предопределила безмилостната роля на пилигрим в трагедия за залеза на боговете.

Смъртта на Иешуа бар Йохосеф е най-печалната и най-осквернявана смърт в историята на човечеството. В нейното име са покорявани континенти, водени войни и убити милиони страдащи души. Хората са пеели химни с радост или плакали горещи сълзи от скръб и омраза. Заради неговата смърт гласовете на други божества завинаги изчезват от магичния калейдоскоп на човешките вярвания; можем само да предполагаме за странните митологии около тях.

Накрая дори той се уплашил от пророчеството си и запитал себе си или другите: "... ако светлината във вас е тъмнина, колко голяма ще бъде тогава тъмнината..." Излиза, че 23 март 4174 година остава най-тъжният ден в историята на човечеството... Защото след случилото се няма причина нито едно човешко същество да умре.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ