Любов, сънища, думи, и… други изображения на смъртта

Любовта представлява първоначалната рисунка с въглен, която Бог оставя върху нашата непокътната памет. Тази творба остава завинаги в нас и е последното изображение, което се опитваме да разгадаем сред йероглифите на мокрите клони през ноември, преди снегът на зимата да ни покрие.

Тази любов - като гъвкав и безпощаден тореадор, омагьосва нашата душа, черна и възторжена като митичния бик. Плащът на нашите желания всъщност е илюзията, която ни отвежда към раздялата, тъй като любовта рано или късно напуска дори самите нас. Дърветата - огромни рижи ангели са застинали между хората; от техните крехки клони падат каещи се пера на листа с цвят на угаснал огън. Това може да бъде сюжет за картина, в която времето е спряло и само през мъглата на сълзливите си очи можем да видим как любовта си тръгва. В този момент истинската болка ще настъпи сред величественото избухване на последния ноември...