Спрете полета на Сокола. Вулгарен роман

Козела си купи килограм наденица, сирене, буркан кисели краставички и хляб. Напълни един плик с водка и се заключи в къщата си в Лесидрен. Изключил беше всичките телефони и практически прекратил контактите със света навън. В колата му имаше "Щайера", а на кръста под колана - “Рюгера”. Беше осъзнал провала си; никаква доставка не можеше да поправи грешката, която сам бе допуснал. Създал беше множество ненужни врагове в един вече труден свят. Най-важното обаче – не бе успял да разчисти проблемите около себе си.

След като се напи, Козела заспа. Когато се събуди с махмурлук, реши да изпържи парче от наденицата, но след първата хапка я хвърли навън и вместо това отряза парче сирене. Държейки го в едната ръка и чаша водка в другата, излезе на терасата.

Пролетта настъпваше и дърветата започнаха да цъфтят. Прелетните птици вече бяха намерили покой сред короните им. Някъде все още звучеше бухалът. От селото долитаха откъслечни лайове на кучета, но иначе цареше дълбока тишина – онази космическа тишина на напрежението, която причинява болки в ушите и променя ума.

Козела отпиваше от водката и опитваше сиренето; после го хвърли на двора и продължи само с напитката.