История на българската средновековна литература

Най-ранният период на българската литература, който попада в средновековието, обхваща повече от осем века – от втората половина на IX век до края на XVII век. Този етап е свързан с легендарни личности в българското културно наследство, като светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски и Евтимий Търновски.

Старобългарската литература играе ключова роля за оформянето на българската култура, като свързва религиозните и естетическите възприятия с политическите идеи на средновековното общество. Тя обгръща света на българите, съчетавайки езика с идентичността им и творческата воля с интелектуалния опит. Освен това старобългарската литература служи като основа за развитието на други славянски православни литератури и култури. С богатството си и сложността на книжовния език тя формира национални митологии и представлява хранилище за българското самосъзнание.

Тази книга е резултат от труда на езиковеди, литературни историци, текстолози както и специалисти по християнските ритуали и химнология. В нея са обобщени откритията през последните десетилетия относно старобългаристиката и се преосмисля историята на старата българска книжнина в контекста й със византийската традиция и останалите европейски православни литератури. Книгата е насочена не само към професионалисти в областта, но също така към всеки любопитен читател относно българското минало.