Морето

Джон Банвил, роден през 1945 година в Ирландия, е известен със своя изтънчен стил и сложна изразност. През 2005 г. той получава наградата Букър за романа "Морето", който представлява красив и тъжен разказ относно силата на спомените, мизерията от загубата и любовта.

Боговете напуснаха света в деня на необикновения прилив. Цялото утро водите на залива под млечното небе непрекъснато се покачваха до невиждани височини; малките вълни полазеха по пресъхналия пясък, който години наред не бе виждал нищо друго освен дъжд или лека влага от основата на дюните. Ръждивият корпус на заседнал товарен кораб, забравен в единия край на залива много преди някой да си спомня за него, вероятно беше помислил, че скоро ще бъде пуснат обратно във водата. Но след този ден никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха нервно и кръжаха около огромната маса вода, която изглеждаше като напрегната пришка с оловносиньо сияние и опасни отблясъци. В онзи момент тези птици изглеждаха особено бели. Вълните оставяха бордюр от мръсножълта пяна по цялото протежение на прибоя. Нито едно платно не се виждаше на хоризонта – никога повече нямаше да плувам. Ето ме - тръпки ме побиват от присъствието на някого... От някого.