Ръкописът, намерен в Акра

14 юли 1099 г. Врагът е многочислен. Врагът е добре въоръжен. Врагът е пред портите на Йерусалим.
Макар жителите на града да знаят, че на другия ден ще бъдат нападнати, повечето са решили да останат. Сред тях има християни, юдеи и мюсюлмани. Мъже и жени на всякаква възраст. Те са се събрали да чуят думите на един мъдър човек, дошъл от Атина. Той не изповядва никоя религия и вярва в тъй наречената Мойра. Божествената енергия.
Нашият завет към наследниците на земята ни няма да е случилото се през днешния ден, защото това ще бъде сторено от историята. Нека поговорим за всекидневието и за трудностите, които ни се е налагало да преодоляваме. Само това е важно за бъдещето, защото не вярвам много неща да се променят през следващото хилядолетие.
Хората го питат за безпокойството, страха, поражението и самотата. Питат го за оръжията, които да използват, когато всичко бъде изгубено. Питат го за любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.
Такива въпроси му задават жителите на обсадения град, докато чакат врагът да ги нападне.

Тази мъдра книга съчетава вдъхновяващата магия на «Алхимикът» с откровеността на по-късните книги на Паулу Коелю.