Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейския участък на филипинския остров Лубанг влиза издръжлив японец, облечен в избеляла униформа на императорската армия. Той се покланя учтиво на изненадания полицай и внимателно оставя старата си пушка, заявявайки: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Следвам заповедите на моя командир да се предам.“

Хиро Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма. През 1944 г. той постъпва в училището за офицери на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнаване. Изпратен е на остров Лубанг с ясната заповед: „Абсолютно не трябва да загивате от собствената си ръка. Може да минат три години или пет, но каквото и да стане, ние ще дойдем за вас.“ След тридесет години той получава нова заповед от своя командир; през тези десетилетия нищо не успява да го отклони от воинското му призвание – листовките над джунглата с известие за края на войната и радиопредаванията от Япония са възприемани единствено като врагови манипулации.

През всичките тези години групата под командването на Онода извършва повече от сто атаки срещу американските радарни станции, филипинските полицаи и местните чиновници, което води до смъртта на около 30 души и тежки травми за още стотина.

През февруари 1974 г., по време на експедиция в джунглата около Лубанг, японският студент-ентомолог Норио Сузеки случайно попада натъкнал се именно على Онода и опитва да го убеди да се върне у дома в Япония. Но онова категорично отказва; готов е само ако неговият непосредствен командир отмене наредбата отпреди почти три десетилетия. На 9 март 1974 г., майор Танигучи пристига при него с цел връчване na освобождаващата him заповед .