Човекът с 1000 лица

Как едно малко момче, дълбоко засегнато от факта, че случайно е убило птица, след години се трансформира в хладнокръвен престъпник? Той без да се разколебава и с определено очарование успява да заблуди полицията, бягайки от строго охранявани затвори в Канада и Франция, за което накрая е обявен за обществен враг номер 1 в тези две държави.

След като се сблъсква с омразата и насилието по време на Френско-Алжирската война и прави несигурни опити да намери своето място в обществото – оставяйки го сам да се справя с психичните си травми – Жак Месрин решава да избере криминалния път. Започва своя „кариерен” път като талантлив крадец и банков обирджия. Най-значимият му успех всъщност също така става негов провал; начинът му на живот не признава морала или законите на корумпираното общество. Неговото привличане към смъртта и разрушението (както бихме интерпретирали този психологически термин) предимно е насочено срещу всеки фалшив авторитет, включително властите. Едва много по-късно, при последното си бягство от затворническия режим той пише автобиографията си - своеобразен обвинителен акт - осъзнавайки колко детинска е била представата му за щастие: „Не подозирах, че онзи който печели малко е щастлив именно защото трудът му носи плодовете си; не знаех, че богатството не зависи задължително от парите; […] че истинското щастие идва от семейството и виждането как растат децата ти; че героизмът означава ежедневно изправяне пред житейските трудности.”

"Човекът с хиляда лица" e едно от имената дадени на Месрин от медиите и заглавие на българското издание на неговата автобиография заради многозначността произтичаща от оригинала L’Instinct de mort вдъхновена от Фройд.

През 2008 г., филмите "Обществен враг №1" (L'Ennemi public №1) и "Влечение към смъртта" (L'Instinct de mort), които проследяват живота на легендарния гангстер донесоха награда „Сезар” за актьора Венсан Касел и режисьора Жан Франсоа Риши.