Под игото

Изгонен от България през 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Там изпитвах дълбока тъга и страдание за загубеното си отечество. Умът ми, сърцето ми и душата ми непрестанно се стремят към него. Но ето, вдъхновението да напиша този роман ме обзе и аз отново усетих българския въздух. Хиляди спомени оживяха в мен, хиляди ярки и красиви картини завладяха моето въображение - сцени от бурния живот на родината по време на Априлското въстание. О, как радостно впечатленията те носеха! О, какви трепети пробуждахте в душата ми с тези съдбоносни дни! Забравих мизерията на изгнанието. Бях щастлив, потопен във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме вдъхновяваха, даряваха ми нов импулс и свежест на творческия дух - а моята книга излезе извън малката стаичка в далечната одеска квартира и обиколи цяла България; премина границите и стигна до Европа. Сега благославям това свое изгнание.
19 октомври 1920 г., Иван Вазов
София