Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичният свят на Александър Руденко се усеща като преминаване през сводовете на дива гора, където в недрата на земята се чуват глухи звуци от плочи, които са изместени от тектонични сили. Под краката на бягащи без посока мастодонти, стволовете на съборените дървета прелитат с трясък, а над главите бушува ураган и летят птеродактили... В Русия има много малко поети, които притежават подобна стихия.

В творбите му се разкрива както страшен, така и привлекателен свят - нещо като скалисти зъбери сред планински вериги. Тук могат да бъдат открити самотен звездоброец или митологичния кентавър от древните легенди; бял лебед спящ в обятията на червено-кафяв мечок; магьосници и вещици; както и богове Стрибог и Черно-бог – колкото древни, толкова и основополагаещи за славянската култура. Всички тези образи напомнят за снимачен павилион с удивителен филм - полуприказен и полуфантастичен, но същевременно абсолютно реалистичен. Декорите му оживяват пред очите на възхитени читатели именно благодарение на автора. Руденко нарича този уникален свят "моята пустиня", визирайки постоянната промяна във формата й под влиянието на ветровете, които всяка минута раждат нови реалности.
Николай Переяслов