Как оглупях

На 25 години, стремящ се към поне малко по-сладък живот, Антоан реши да потопи ума си в савана на невежеството. Той често бе установявал, че терминът интелигентност, който описва добре структурирани и елегантно изказани глупости, беше толкова изкривен, че предпочиташе да бъде простак вместо заклет интелектуалец. Интелигентността водеше до нещастие, самота и бедност, докато фалшивата интелигентност осигуряваше медийна вечност заедно с възхищението на тези, които вярват в написаното.

Тази остроумна сатира на съвременното общество напомня за обърнат Пауло Коелю.
"Нувел Обсерватьор"

Препълнен със смях и безпощадни истини, този дебютен роман впечатлява най-вече със своя свеж и духовит стил. Такова умело оформление носи истинско щастие. "Телеграма"