Игра на дама

Париж, бурната романтична връзка между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, изпълнени с джаз и страст, търсейки небесата и ада. А от другата страна - симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в Буенос Айрес, обгърнат от спомени. Желанието за преминаване извън границите на традиционното разказване е доведено до крайност. Резултатът е тази книга (или по-точно няколко книги - зависи как ще я четете), пълна с хумор и уникална оригиналност. "Дамата играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Необходими са: тротоар, камъче, обувка и красива рисунка с тебешир – за предпочитане цветна. Отгоре се намира Небето, а отдолу - Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) е един от най-забележителните представители на латиноамериканската литература със значително влияние върху световната литература през XX век. Роден в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, той се завръща в Аржентина през 1918 г., където изкарва детството си и юношеството си. След 1951 г., до края на живота си живее във Париж като ненадминат майстор на краткия разказ: "Бестиарий" (1951), "Истории за кронопи и фами" (1962) и други произведения (например “фотоувеличение”, заснето по „Лигите на дявола” от Антониони). Българските читатели познават творбите му чрез различни антологии. Автор е също така на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968) и "Книга за Мануел" (1973), както и поетични творби. Но след 1963 г., името му най-често асоциирано с романа „Игра на дама“, който представлява едно от основополагаещите произведения през XX век.