Избрани произведения в четири тома Т.3 - Т.4: Иван Кондарев. Роман

В един юнски следобед през 1922 година, в село Миндя пристигна млад мъж на алест кон. Сламеница, посивяла от времето, закриваше лицето му с тъмен тен и добре оформен профил, а в очите му личеше израз на надменност и учудване – черта за хора, които трудно намират общ език и са винаги готови за спор.

Всеки местен жител познаваше Костадин, по-младия брат от семейство Джупуни – известни търговци. Той често преминавал през селото към Караорман, където братята имали лозя; понякога миндювчани забелязвали и по-възрастния Манол с някой работник.

На този ден Костадин се връщаше от лозята си. На високото турско седло бяха натоварени дисаги с две кошници вишни, покрити с листа от лози.

Когато стигна площада, където чешмата течеше обилно в жабунясалото корито, той спря пред кръчма със синкаво варосани стени. До прозореца на една маса двама играчи разполагаха дъска за табла. Група млади хора с дълги коси и черни ризи наблюдаваха играта; част от тях седяха на столове, докато други стояха прави около масата. Чиракът избърсваше мазните маси под погледа на стопанина на заведението - комбиниран бар и бакалница - който полузаспал заемаше тъмния ъгъл зад тезгяха…