Диалози/ Анселм Хавелбергски

В краткия увод на своя труд Анселм очертава основната тема на спора и представя участниците в него. След това той обявява, че първо ще разгледа един текст за „едната форма на вярване и множеството форми на живот” от времето на Авел до съвременността, с цел да успокои онези недоразбрали братя, които се безпокоят от многото нововъведения в религията въпреки единството на църквата.

Анселм, епископът от Хавелберг
Анселм е роден около 1095 г. в Саксония и почива на 12 август 1158 г. пред стените на Милано, докато е част от лагера на Фридрих Барбароса. Известно е, че учил при Пиер Абелар и вероятно известно време при Руперт от Дойц в Лиеж, както и в Реймс. Той бързо открива Норберт от Ксантен (умрял през юни 1134 г.), архиепископ Магдебургски и основателят на ордена Премонстратензите – група регуларни каноници, живеещи по специфичен устав в катедрални колегии. По време на тяхната среща Норберт вече активно участва във властови дела. Анселм предпочита ролята си като дипломат за папата или краля; той умело води дебати и дискусии. През 1129 г., след ръкополагането му за епископ Хавелберг, а по-късно през 1155 г., става архиепископ Равена. Посещава Константинопол два пъти като папски легат през 1136 и 1154 г., където обсъжда теологични въпроси с Никита митрополит Никомидийски и Василий Охридски.

Творчеството му се характеризира с написването само "по повод" конкретни събития; първият му труд - „Epistola apologetica pro ordine canonicorum regularium” (1138) - защитава новите религиозни ордени срещу старите бенедиктинци. Той подчертава, че не трябва просто да смятаме старото за по-добро единствено защото е старище; както лошото може да бъде било стара традиция или новост — всичко има свой цикъл.

Между средата на 1149-та година до средата на следващата Анселм остава активен главно във своята диоцеза след загуба доверие пред Конрад III; връща се към дипломацията през 1152-ра благодарение нa Фридрих Барбароса.
През март '49 година папа Евгений III го моли да опише своя константинополски дебат което той прави между '49-'50-та , посвещавайки текста си нему . Възникват трите книги негови Диалози запазени в два ръкописа ; вторият разглежда спора със Никита относно произхода Светия Дух според източните западна църкви , третият касае причастяването с различния хляб .

Много изследователи поставят под съмнение автентичността именно поради факта , че писаното години по-късно би могло трудно да възпроизведе точно проведени разговори . Според много анализатори показаният текст не служи буквална репрезентация но вместо това аргументативна база затова как могат да бъдат формулирани успешните дебати между двете църкви .
Няма двусмислие относно факта , че структурата разисквания няма място считана буквална интерпретация над написаното . От друга страна важното доказателство остава непознаваемост спрямо някои позиции посочени необяснителности оставящ подходящ контекст допускане основание твърдение все пак правилното изложение ключови моменти сами наречено стилизиране перспективах зададен избор тематика среди преговорници .