Няма да е все така

Романът разглежда както силата на човека, така и неговата уязвимост, крехкост и беззащитност. Един от персонажите задава въпрос: „Дали историята винаги ще се променя? Ето един човек си тръгва, друг го замества. (…) Изчезват дори тези, които създават историята – преподавателите ѝ. А вечната история продължава да звучи с последните си страници зад техния гръб и затваря врати. Господи, не можеш ли за миг да спреш?“

В творбата „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага модерен стил на писане, който комбинира лирични и психологически елементи с иронично-анекдотичен подход. Въпреки линейността на сюжета, той представлява неепично повествование, основано на асоциативни отклонения и цикличност. Чрез употреба на иронията (и до известна степен – гротеската), авторът наблюдава света през очите на своите герои с необходимото разстояние, което му позволява обективно да оцени социално-психологическите им промени.