Синята гора

Яркият език служи като примамка и изкушение, вечен водач в тази (странна) страна на чудесата. Пред невъоръжено с предразсъдъци читателско око се разкриват гъстите гори на нашето привидно невинно самочувствие, както и върховете на планинската ни увереност, че сме точно тук и сега. Разпознаваме себе си в персонажите, бързо заемаме позиция, колебливо отричаме или неспокойно приемаме; понякога плачем, но по-често се усмихваме. Пътеките на живота са извити и предизвикателни – често стръмни и не толкова приятни. Запитваме се какъв е смисълът.

Това именно ни поставя в автентичната ситуация на дълбокомислещи същества и поставя пред нас онзи вечен въпрос: дали съществувам, дали да бъда или да не бъда.

Този въпрос е сложен. Отговорът – ако решим да го потърсим.

Една разходка из гората.