Югославия, моя страна

Идилията на 11-годишния Владан приключва с неочакваното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на много други семейства на военни, са принудени да живеят в беден хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани съжителстват мирно вече половин век, семейството на Владан започва да се разпада заедно с цялата страна.

Седемнайсет години по-късно Владан все още е студент в Любляна и случайно открива онлайн информация за своя баща Неделко – сърбинът, когото смяташе за мъртъв; той всъщност е дезертьор в изгнание и е изправен пред Хагския трибунал.

Главният герой трябва да се справи с детските си травми. Той предприема пътешествие през Балканите в търсене на загубения си баща и по този начин до известна степен се връща назад във времето. Процесът на търсене на истината му помага да преоткрие себе си и своята идентичност; поставя го пред важни въпроси относно отношенията между хората както в обществото, така и в семейството, темите война и съдба, а също така необходимостта да носим отговорност за действията ни под влиянието на родителите.

Историята умело балансира между саркастичното дистанциране и сериозността. Спомените от миналото плават към настоящето, което прави психологически достоверен сблъсък между два различни периода чрез своите литературни образи.

"Югославия, моя страна" е вторият роман на младия словенски режисьор Горан Войнович – сценарист, колумнист ,поет и писател. Тази книга значително се отличава от неговия успешен хумористичен дебют "Южняците - вън!". Сега авторът надхвърля очакванията както на читатели, така и критици сред най-вълнуващите млади словенски писатели. Не е учудващо че Горан стана първият словенски автор награждаван три пъти с престижната награда Кресник за роман годината.