Да откраднеш сърцето на дявола

В Чикаго, през 1920 година, се разгръща историята. Но дали наистина е така?

Това е черно-бяла повест за булевардите, по които лъскавите автомобили на богаташите издават шумни звуци. За бедността и джаза, който прозвучава от всеки ъгъл като бездомно коте в търсене на топло място. За мафията и плътния дим от цигарите. И за любовта... Разказва се за онзи деликатен момент, когато страстта взема връх над разума и тайните обгръщат душата с мрак. За миговете, когато всичко около теб рухва заради собствените ти грешки и решения. Тогава след последиците от греха идва въпросът: това ли е твоята съдба или все пак ние сами определяме пътя си?

Когато започнах да чета ръкописа на предстоящата книга „Да откраднеш сърцето на Дявола” от Даян Шаер, бях привлечен единствено от привлекателното заглавие. Не предполагах какво ще открия – дълбок и въздействащ разказ относно вечната човешка способност да обича. Впечатлен съм от таланта на младата авторка да пресъздаде незабравими образи, вплитайки съдбите на героите си в цветни картини. Романът се поглъща лесно не само благодарение на преплитането им в житейските перипетии, но и поради философските размисли относно случващото ни се докато сме част от многолюдната действителност във времето, което живеем. "Липсващите думи болят много повече от казаното..." - мога смело да потвърдя тези слова с оглед опита си; знам колко бързо красиви и болезнени думи могат да бъдат забравени, а неизразената истина може да те заведе до най-дълбокия мрак.
Стефан Данаилов