Павел I: Необичаният цар

Павел I (1754-1801), смятан за син на Петър III и Екатерина Велика, през цялото си кратко и катастрофално царстване усеща неустоимо желание да се противопоставя, докато другите търсят одобрение. Въпреки че е призван да управлява Русия, той пренебрегва руския народ, техния език и традиции, като в същото време открито изразява възхищението си от пруската култура. Още от ранна детска възраст той развива ненавист към майка си заради нейния деспотизъм и доминираща роля на императорския трон, както и за разпуснатия й начин на живот и подозренията около нея след необяснимата смърт на съпруга й.

Не успявайки да контролира най-тревожните си импулси, Павел I става жертва на ирационални пориви - привличат го както безоснователното наказание, така и несправедливото отмъщение. Той остава под влияние на жестокостта и безотговорността от своето детство. Краят му е белязан от лудост, гордост, мистицизъм, страхове относно покушения срещу него самия или срещу Екатерина; всичко това превръща този непопулярен руски монарх в персонаж на историческа трагедия.