Когато времето кристализира

Очаквайте на 26.10.2012 г.

Ние сме това, което запазваме в паметта си. Ние сме и всичко, от което не желаем да се откажем. Какви щяхме да бъдем без спомените за редките мигове на радост, за часовете на тъга или времето, когато нашите прозрения относно смисъла и безсмислието започват да се формират? Нашата същност е изградена от паметта ни за миналото - за загубените приятели, трагедиите в човешкия живот, светлината и мрака в историята ни, стиховете на любимия поет и мъдростта на философи. Ние сме тази памет, която осигурява идентичността ни, традицията и културата ни. Освен това ние стремим към разбирането и възприемането на вечните истини сред непрестанния поток на времето; Александър Геров ги описва в стихотворението си „Кристали” като „една голяма любов”, „едно велико вдъхновение” или „една значима саможертва”. Те имат още много други названия.

Това, което споделям в книгата си, е свързано с онези неща от миналото, които помня и не желая да забравя – те касаят "вечните теми", които са ме вдъхновявали както мен самия така и авторите , привлекли вниманието ми преди време. Това представлява моя поглед върху творческия импулс у човека - този който търси себе си във вихрушката на времето и понякога успява да го открие.

Авторът