Поп Богомил и съвършенството на страха

В "Поп Богомил и съвършенството на страха" се разказва за великата българска ерес, която не само че променя духовния свят в умовете и сърцата на хората, но и се разпространява през времето и пространството, завладявайки цяла Западна Европа. В Италия последователите на българските еретици са известни като катари, във Франция - албигойци, а в Англия всички те са наричани бугри. Учението на Богомил оказва значително влияние върху развитието на европейската цивилизация, католицизма и процъфтяването по време на Ренесанса.

Романът включва четири жития. Първите три изглеждат противоречиви помежду си; те предлагат объркващо различни перспективи, но същевременно взаимно се допълват чрез общи ключови събития, исторически фигури и символика. Те са записани от прокажен човек, монах с загубена памет и друг придворен монах, който търси истина и справедливост сред безверие. Всички действия в тези три жития се развиват през 957 година в България със сменящото се лице на поп Богомил като главен герой. Четвъртото житие ни пренася към францискански манастир през 1327 година, където знанието е скрито дълбоко в лабиринта на огромната библиотека. Главният персонаж тук е Умберто Еко от Болоня – инквизиторът с мисия да разгадее загадките на Библиотеката с цел да открие прокълнат ръкопис от Аристотел относно комичното.