Лето 1850

Романът „Лето 1850“ изследва важните събития, които разтърсили Северозападна България през 1850 година. Това въстание срещу османските потисници, с величието и мащабите си, не отстъпва на Априлското въстание, но избухва четвърт век по-рано. Въпреки това обаче то остава малко познато и е обгърнато в мълчание, което води до забрава – най-тежкото му поражение. Тази загадка тревожи автора и го подтиква към размисли.

В романа е възстановена уникалната атмосфера на онези далечни години в Ломския, Белоградчишкия и Видинския вилает. Разказана е историята на последните потомци на цар Иван Шишман. Герои като Първул Станков и Иван Кулин са силни личности с индивидуални драматични съдби.

„Лето 1850“ представлява роман за значението и величието на Словото – то не само предава споделен опит при насилие, но служи и като гарант за паметта ни. То олицетворява истинската национална идентичност. Макар историческият контекст да бъде основен акцент, романът разглежда множество проблеми свързани с нравствеността и духовните стремежи на съвременния човек. Написан увлекателно със стилен език, той възражда част от светлите моменти както и паденията в нашата народна история.