Дуински елегии

Рикле дълго време размишлява и подготвя цикъла "Дуински елегии", който притежава кръгова структура и ще бъде публикуван в два тома: първият ще съдържа самите елегии, а вторият – всички стихотворения и откъси, написани заедно с тях. Произведенията са изградени на основата на елегията и химна, но Рикле често не следва строгите формални правила или редуването между хекзаметър и пентаметър; вместо това прибягва до свободен стих и бял стих, като запазва удивителната красота, гъвкавост и музикалност в изразяването си. Тази виртуозност му носи признание от Стефан Цвайг, който го нарича "майстор на златокоеаното слово".

Първата елегия

"Кой би могъл да ме чуе сред ангелите, ако се провикам към тях? И дори някой от тях внезапно да ме притисне до сърцето си, веднага бих бил погълнат от това завладяващо съществуване. Защото красотата представлява само началото на ужаса, който все още можем да понесем; ние сме изпълнени с такава почит именно защото тя пренебрегливо отказва да ни услужи. Всеки ангел предизвиква ужас." Райнер Мария Рилке