Историческо съвремие

В тази книга не се представят новаторски идеи или поучителни послания. Вместо това, тя предлага интересни паралели между историческите събития и съвременността. Някои от тях са наистина впечатляващи, особено когато става въпрос за връзката между концепции и методи при решаване на исторически проблеми. Тук не можем да видим само злодеи или единствено добродетели; героите от миналото, ако изобщо могат да бъдат наречени така, често остават незабелязани и безименни. Историкът, който излиза от архивите с информация за миналото, знае много добре, че тези данни нито са окончателни, нито напълно точни. Постигането на абсолютната истина в историята е невъзможно. Именно затова изпитваме смесени чувства - както съмнение към историята, така и вяра в нейната стойност. Това двойствено възприятие формира нашето отношение към историята: понякога имаме усещането, че нищо полезно не научаваме от нея; а друг път разбираме колко важно е да вземем уроците ѝ предвид – иначе сме обречени да повтаряме грешките си.

Историята представлява опитности, които заслужават внимание дори под формата на предупреждения. Тя съдържа богатство от различни експерименти и всяко поколение търси специфичните решения за своите актуални предизвикателства – понякога просто оправдания за действията си.

По този начин интересът към самата същност на историята напомня стремежа към щастие - никога не достигаме до крайна цел. Защото ако всичко има финал, какво би останало за бъдещите поколения? И какъв ще бъде светът без постоянния цикъл на нови начала? Това желание е свързано с прогреса – то остава загадка както за вас, така и за мен и трудно може да бъде разрешено. Но именно затова трябва продължаваме усилията си в опити да го разгадим.