Вторични видове`

Роден от разсеяност и забрава, човекът с нищожен дух упорито планира, докато се спъва в корените на вече обезлесени гори. Той залита и безцелно бърка с пръсти в очите на Бога, превръщайки бъдещето си в минало; докато тук почива, другаде е буден. Потопен в глобалната реалност на съществителните, той непрекъснато говори. Утешението да прилича на останалите му придава чувство за величие; за него гордостта и позора са просто звуци от суетния шум. Ако случайно умре, благородни млади мъже ще носят тялото му до гроба със смирение. Но никой не осъзнава, че през целия си равномерен живот той открито се е присмивал на подвизите на великите самотници - тези борци и страдалци - които са се стремили да възвисит неговата душа чрез свои усилия и жертви.