Цветове и множества

Мъглите, пустинята и цветовете — както черно-бялото; скалите, зъберите, камъните, пясъкът, водата и кладенците, палмите и пътищата; домовете и анализът на преживяното от мисълта започват да се преобразуват в бдение далеч зад бъдещето. И онзи глас — отдалечен сред гъвкавите небеса; болезненият звук на неизживяната тъга търси следи към човека, затиснат под непредизвиканата болка: учуден и готов за всичко, примирен когато думите му неусетно стават падащи звезди и сложността на съществуването се разтапя. Множествата през нощта и красотата с приветливия слънчев модернизъм в бетона на града — отчуждението на планетарния обитател; параболите в магическите стръмнини на планината. Затъмненията — било то слънчеви или лунни — земетръсите и прозрачността на думите дават мигове, когато сянката изчезва върху пулсацията на собственото си бездушие: през близостта и любовта, желанията по единството с целия свят и опита във вихрещите се чувства и душевна тревога. Истината за миналото е разкъсвана от неспокойните въпроси без отговор до горещия предел в безкрайното битие; суровият поет слуша вятъра с натежало замислено лице...