Кого живея?

Костас Монтис не конструира поетичните си книги като цялости. Поезията му е непрекъснат поток от натрупващите се, взаимодопълващи се, взаимокоментиращи се фрази на едно единствено стихотворение, което го съпътства през целия му живот. Оставя времето да подреди, линейно както умее, фрагментите от този несекващ текст, представяйки стиховете си в последователността на написването им, без допълнителна намеса. Книгата свършва при изпълването на обема си, една започната тема или тематичен цикъл продължават безпрепятствено в следващата. Текстът следва естествените кръгове на мисълта, постига непринудено равновесието си между откъслечното и последователното, автономното и цикличното. Тази "неслучайна случайност" в подредбата на поетичния материал сме се опитали да запазим, доколкото беше възможно, и в настоящата книга.