Кого живея?

Костас Монтис не изгражда поетичните си сборници като завършени произведения. Неговата поезия представлява непрекъснат поток от взаимосвързани и допълващи се изрази, които съставляват едно единствено стихотворение, което го придружава през целия му живот. Той позволява на времето да организира фрагментите от този безкраен текст в линейна последователност, представяйки стиховете си така, както са били написани, без да добавя нищо ново. Книгата приключва когато достигне своя обем, а започната тема или цикъл продължават плавно в следващата част. Текстът следва естествения ход на мислите и постига баланс между откъслечността и последователността, автономността и цикличността. Опитахме се да запазим тази "неслучайна случайност" в подредбата на поетичния материал до колкото беше възможно и в настоящото издание.