Цветята на клоунадата

И най-прекрасните цветя в крайна сметка ще повяхнат. Ние, хората, също ще се разпилеем един ден.

„Сега бих искал да ви помоля да слушате звуците на морските вълни и гласовете на чайките, докато разглеждаме събитията от последните четири дни. Непоколебимият реалист би могъл да определи тези дни като огромен фарс. Но истинският абсурд е фактът, че този ръкопис е бил използван главно за подложка под чая на моя редактор и ми беше върнат с голям черен отпечатък от горещия съд върху първата страница. Истинският фарс е как обвинявам мрачната история на жена си за собствените си неволи, докато преминавам през радост и тъга. Смешното е начинът, по който оправям яката си при влизането в заложната къща, вярвайки че тази изиграна увереност или дори арогантност ще скрие действителността за моето пълно падение.

Всички ние сме клоуни. Ако искате да видите истинския фарс, погледнете себе си в огледалото. Човекът, натоварен с реалността, играе шоуто на издръжливост и сила. Ако това ти изглежда непонятно, скъпи читателю, значи никога няма да можем да се разберем напълно. Животът представлява лоша комедия и стига вече не можем да променим това обстоятелство – поне можем да го направим по-поносимо. Но истинската същност на живота остава онова царство или място до което може би никога няма да успея да достигна. Единственото ценно нещо у мен е желанието никога да не забравя тези четири дни изпълнени с емпатия – дни които струват повече от пет или десет години живот; четири дни с безкрайна стойност над всичко преживяно досега.“