Литература на края на света. Критически есета

Тази много противоречива, но и изключително точна книга разглежда съвременната българска литература и авторите в нея. Златко Ангелов, който живее зад граница, споделя своите мисли без притеснения. Обложката на книгата е оставена неизменена, а съдържанието й ще предизвика сериозни дискусии.

В откъса се говори за присъствието на млади и талантливи български писатели-емигранти, които творят на чужди езици и са утвърдили позицията си на литературния пазар в страните, където пребивават. На немски пишат Илия Троянов и Димитър Динев (живеят във Виена), на френски - Ружа Лазарова (сега в Париж), а английските текстове са дело на Капка Казабова (от Едмънтън) и Мирослав Пенков (живеещ в Тексас). Основните теми в произведенията им обикновено включват техните преживявания от комунизма - периодът, през който те или почти не са живели или само като деца. Чрез критичното или носталгичното си писане запълват пропастта в западната култура относно свидетелства за комунизма и неговото влияние върху хората. Въпреки това обаче основният белег за принадлежност - езикът - ги отделя от българската литература, дори ако произведенията им съдържат българско съдържание. Те всъщност представляват повече от просто наблюдатели; те дават повърхностен поглед към националния характер чрез свои собствени интерпретации вместо да разкриват дълбочината му.

Дори когато техните книги бъдат преведени на български, те все още не се считат за част от националния културен ландшафт поради липсата им да представят как България е преминала през комунистическия режим в своята история. Младите писатели избягват този факт с напълно естествен механизъм за самозащита: според тях „периодът на националната литература вече е минало“, а културите продължаващи да го поддържат изглеждат назадничаво.

Личността ми остава привлекателна към успеха тези таланти постигнат; надявам се те да получат признание международно. Но успехът им ще остане личен - той няма да допринесе значимо към развитието на българската култура или познанията ни относно националния характер. Литературата не е просто факти; тя оживява характера чрез драматични истории около тях.

Писателите може би още не осъзнават един огромен риск: отчуждени от корените си - националната среда -, те рискуват постепенно да загубят вдъхновенията си сред глобализираща се култура при положение че рано или късно ресурсите им могат да пресекат и усилията им също така ще потопятся между многобройните други публикации извън родината.
В България конкуренти почти няма; новосъздадената сценична дейност предлага множество възможности там както у дома , така особено навсякъде другаде по света . Един потенциален изход би бил задълбочаването върху местното наследство ; но тe ca вече твърде старoчки - оформили cебe si след прихода tam . Темата за комунизма e краткотрайна . Темате o Бьлгарияa i балканскaткa aлитературyca ca вечны."