Паметта на водните кончета

„Паметта на водните кончета” е роман, който разглежда любовта, изпълнена с болка. Историята описва дълбока и страдалческа връзка, последвана от раздяла. Писането е стилно и образно, а езикът силно въздейства на читателя. Авторката съзнателно избягва стриктния реализъм. Читателят не научава истинското име на главната героиня; тя сама се нарича Надежда, но животът й показва колко трудно е да избяга от семейното си минало. Постепенно писателката ни въвежда в историята на семейството на Надежда, но основният акцент остава върху голямата й любов към Иля - очарователен мъж и невероятен любовник, който обаче открито заявява, че няма намерение да напусне съпругата си заради Надежда. Въпреки това тя продължава да го чака и посещава всеки град, където той я повика за кратък миг заедно. След известно време Надежда осъзнава необходимостта да се сбогува с мечтата си за общо бъдеще; болезнените моменти от нещастната й любов я преобразяват в зрял човек със способността да осмисли собственото си минало. Все повече внимание в романа получават спомените ѝ от детството в Югославия по времето на Тито - почти всички персонажи са свързани с бившата единна държава. Сбогуването с любовта води героинята обратно към самата себе си и нейното разбиране за миналото ѝ.