Лятото на красивия бял кон

„Доброто е само началото. Злото не е краят, а просто пречка. Всичко автентично е безсмъртно. Нищо не може да се сравни с истинската любов.“

Ако Уилям Сароян (1908-1981) бе написал единствено това, той пак щеше да заеме важно място в сърцата на многобройни читатели – на тези, които са загубили надежда и вдъхновение, на онези, които срещат трудности по пътя си. Сборникът с разкази „Лятото на красивия бял кон“, който излиза за първи път на български език, потвърджава неговата репутация като ненадминат майстор на словото и независим творец. Сароян принадлежи към малкото автори, получили както „Оскар“ за най-добра адаптация на сценарий, така и „Пулицър“, който той отказва с аргумента, че „не може да бъде купен“. Стивън Фрай го нарича един от най-недооценените писатели през ХХ век и го поставя в редиците до Стайнбек, Хемингуей и Фокнър; Рей Бредбъри споделя как в продължение на две десетилетия непрекъснато се е радвал на неговите произведения; Кърт Вонегът твърди, че когато Сароян бил около двайсет-трийсет години старост пишел много по-добре отколкото би следвало; а Кръстан Дянков - личен познавач - казва: „В света на книгите му… човек чувства едновременно радост и тъга, напрежение и готовност за всякакви изненади; там всеки става способен да повярва дори в невероятното. Единствено нещо невъзможно е: да остане равнодушен.“