Густав Вайганд и балканското езикознание

Мая Александрова е преподавателка в Софийския университет „Св. Климент Охридски", в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Тя се интересува от общото и балканското езикознание, социолингвистиката и етнолингвистиката.

Настоящият документ представлява докторска дисертация, посветена на значимия немски изследовател Густав Вайганд, който работи в края на XIX и началото на XX век. Изложени са неговият живот и научните му проучвания относно различни балкански езици; разгледано е състоянието на науката за тези езици преди него, както и неговите приноси и грешки. Основните теми, които Г. Вайганд анализира, включват румънския език с диалектите му, българския и албанския език - тяхното развитие на Балканите и взаимовръзките помежду им. Поради факта че лингвистичната работа на учения не може да бъде отделена от политическите му убеждения или стремежа към обективна оценка както на езиковото разнообразие така и на политическата ситуация сред балканските народи, дисертацията съдържа представяне на неговите политически възгледи относно конфликтите в региона. Актуално днес остава мнението му: „главната част от населението в Македония се състои от българи... Ще наричам жителите там българи вместо сърби, тъй като те самите се идентифицират по този начин а техният език представлява един български диалект".