Степени на самотата

Миле Стоич е поет, който притежава хърватски и босненско-херцеговински корени, а на фона на нашия богат и многообразен език той несъмнено може да бъде определен като южнославянски автор. Въпреки това, с оглед на дълбокото чувство за самота, песимизъм, меланхолия и носталгия в неговите творби; благодарение на широката му образованост и майсторство с думите; както и опита му като читател и писател – освен всичко останало, той също така се явява средноевропейски писател.

— Валериян Жуйо

Стоич постоянно търси начин да предаде истината на света – да я изрази, разкрие или спаси. Но той осъзнава безсмислието на тези усилия, тъй като пътят към абсолютната истина не съществува. За него поезията представлява пространство за лични изповеди, свидетелства и исторически разкази.

— Крешмир Багич

МИЛЕ СТОИЧ (роден през 1955 г. в Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево. Работил е като редактор във вестници. По време на войната в Босна е принуден да напусне страната си. Преподава във Виенския университет след миграцията си. Връща се обратно в Сараево през 2005 г., където продължава своята дейност. Автор е на над тридесет книги включително поезия, проза и есета; носител е на множество литературни награди. На фестивала Croatia Rediviva през 2019 година получава маслинов венец за цялостния си принос към литературата. Творбите му са преведени на различни европейски езици; у нас той стана известен със стихосбирката "Небесен пансион", публикувана от „Панорама“ през 2011 г. През последните десет години публикува нови стихотворения под заглавие "Това, което остана от нас" и "Ще дойдат други", а през 2021 г., представя своите събрани произведения с тома "Музи и Еринии".