AVE CAESAR: Хроника за Божествените императори на Византия и цезаря Тервел

Не мога да забравя страховитите арабски нападения срещу стените, гърмящия звук на хилядите тъпани, пронизителния вой на зурните и яростния рев на неверниците, жадни за плячка и кръв. Тогава си мислехме, че Бог ни наказва за дългогодишните междуособици и убийства; смятахме, че е отвратен от горделивостта и липсата на християнско смирение у нашите императори и затова е свалил закрилата си от Константинопол. Преживяхме моменти, в които животът ни висеше на косъм - когато сарацинският капан се стягаше около враговете ни и спираше дъха. Но тогава Господ прояви милост към страданията на народа си и изпрати българите – макар че бяха езичници, те сякаш започваха да осъзнават Христовата вяра.

С цялото си войска при Константинопол пристигна страшният български кан Тервел, който подобно на свети Георги прободе змея иноверец с копието си. На враговете той донесе гибел, а за нас ромеите - избавление и мир. Сарацините панически напуснаха европейската част на империята; след това обезкуражени от поражението опразниха Пергам и се оттеглиха от Тир, оставяйки южните провинции на Византия спокойни за много години напред.
Константин Вриений