Посмъртна изповед/Денчо Знеполски

Спомените на Денчо Знеполски не са записани от него самия, а са изразени устно в различни ситуации. През последните 20 години магнетофонната лента е запазила негови речи на официални мероприятия, приветствени и съболезнователни слова, както и спомени пред студенти и работници. Освен това, тя съдържа обикновени, но значими разговори по време на вечери или в градината, което допринася за разнообразния стил на текста.

Неговото слово е най-вече скромно, но напълно искрено - изразяващо честността и простотата на личността му. Имената, които споменаваше, бяха малко; той много ценеше хората около себе си. Очевидно е рисувал събитията с голям замах или пък се е опитвал да бъде кратък – остава само да гадаем за причините... Денчо беше истински трънчанин и гордо носеше тази идентичност.
Мария Знеполска