Голямата скука

Никога не съм си представял, че ще стигна до такова малодушно решение, каквото е самоубийството. Но когато другите варианти са изчерпани... и това изглежда като единственият начин да избегна по-страшното проявление на слабост... Кръвта ми тече бавно, но за мен няма причина да се втурвам. Затова оставам легнал сгърчен под меката завивка, опитвайки се да се защитя от притеснителната влажност на кръвта върху себе си и от онзи досаден и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Искам да се отделя от всичко и да потъна в нежната прегръдка на сладкото забравяне, която предлага царството на небитието... Царството на безкрайната скука...