Господин Никой

Докато хората около мен разглеждат витрини или наблюдават жените, аз съм принуден да следя кой минава пред мен и зад мен – дали е тук случайно или с определена цел. Докато мнозина говорят безразборно, а след това осъзнават какво са изрекли, аз трябва предварително да премислям всяка своя дума. Въпреки че всички наоколо вярват, че имат свой личен живот, за мен е наложено да приемам горчивата истина – нямам такъв. Най-абсурдното е, че дори никога да не съм истински самотен, постоянно усещам пронизваща самота. Вероятно подобно чувство изпитва акробатът на трапеца по време на смъртоносния скок над главите на две хиляди души.