Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев предизвиква силно желание да бъде наречена "философска", което е вярно, но същевременно и рисково, тъй като може да доведе до неправилни разбирания за самия поет. Неговите стихотворения не са философски в смисъл на "ерудитски", "александрийски" или рефлексивни; те притежават своя собствена форма на философското чрез това, че са "незабележимо сентенционални". Образите в неговата поезия не произлизат от предварително зададена философска концепция, а напротив - сякаш сами искат да бъдат завършени с философски въпрос: „Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?“, пита стихотворението със същото заглавие от сборника „Време и нищо“. Това показва, че у Методиев “философското” не е просто разглеждането на теми, а изразяването на самите явления в тяхното мълчание – едно мълчание, което желае да се прояви. Освен това той осъзнава добре факта, че нещата нямат свойство сами да говорят; вместо това поетите им придават глас. Смисълът не лежи само в самите предмети, а възниква във взаимодействието между нас и тях – диалогът трябва да разкрива значението им без нашият език да го затъмнява; напротив – трябва внимателно да наблюдаваме и слушаме.