Избрано: Иван Методиев /тв.к.

Поезията на Иван Методиев неустоимо предизвиква да бъде определена като "философска", което е вярно, но и рисково, тъй като може да доведе до неправилни разбирания за автора. Неговата поезия не притежава философски характер в смисъл на "ерудитност", "александрийство" или "коментаторство", а защото проявява една особена сентенционалност, която остава незабелязана. Образите в творбите му не са плод на предварително зададена философия; те сякаш искат да завършат с философски въпрос: „Бог несъмнено ни шепне чрез дъжда, но какво?“ - запитва едноименната стихотворна творба от сборника „Време и нищо“. Тази линия показва, че "философското" у Методиев се изразява не толкова в анализирането на явленията, колкото в говора на самите явления при тяхното мълчание, което желае да бъде изказано. Осъзнавайки това, Методиев знае също така, че вещите сами по себе си нямат глас – те трябва да бъдат провокирани от поетите. Смисълът не идва само от самите предмети; той възниква в диалога между нас и тях – диалог, при който нашият език трябва да разкрива вместо да затъмнява истинската им същност и значение.
Светлозар Игов