Гинсбърг срещу Буковски в публиката

**Предговор**

Излизам от дома си без конкретни цели. Просто искам времето до 19 часа, когато е най-значимата среща днес пред Одеон, да премине приятно и в сянка, с един или двама приятели. И така се случи, но беше само един човек. Седнахме под върбите в градинката на Свети Седмочисленици и обсъдихме атентата в църквата "Света Неделя", споменахме Джон Фанти и неговия забележителен оркестър „Фанта“. Бях взел два екземпляра от книгата му – бяха по левче всеки – разбрах за намалението от една неприятна продавачка в не особено привлекателен магазин. После станахме, минахме покрай французойките на съседната пейка и тръгнахме надолу по улица Графа. Там видяхме наш общ познат барабанист и зеленокоса 16-годишна пънкарка, която учи и живее във Вашингтон. Поздравихме се накратко; самолетите продължават да не летят над Вашингтон. Продължихме надолу, а както при гробищата и ковчезите, там има само голи факти - така стоят нещата навсякъде - просто факти.

Стефан Иванов