Момчето което говори с морето

Момчето, което общува с морските вълни на особен език, бях ли аз? Ти си моето съкровище от безгрижното детство – мило и безкрайно море, всичко минава.

Ох, колко много години изтекоха – години и пак години, море. Те са загубени завинаги. Къде са те? Кажи ни, кажи ни, кажи ни – желая да ги върна обратно.

И ето ме при теб - толкова самотен и грешен. Вземам шепа вода от теб, море; глътка любов за деня ми.

Счупени клонки и стари панталони с риза от плат – нашите бедни дрехи. Няма следа от подлост или стремеж към известност; само порив за геройство остава в детските мисли.

Често се запитвам защо не опитам да синхронизирам стъпките си с теб – смело да пристъпя напред. Искам да изкъпя сегашния покой у дома и прашния делник в твоите дълбини.

Ах, как мечтая с ризата си да поема към рисковете! Има ли надежда? Тук е моят старт - наивен и чист като отражение в огледало; ти носиш това отражение.

Момчето говорещо с морето на странен език: бях ли аз тогава? Ти си моята наследствена връзка със светлия период на детството - милото и безкрайно море; всичко минава.