Българска лексикология и лексикография

Книгата "Българска лексикология и лексикография" е плод на дълбокия интерес на В. Радева към семантиката на думите, която представлява основна езикова единица. Авторът се базира на лекциите и магистърските курсове, проведени в Лайпциг, Западен Берлин и Саарбрюкен, но предоставя по-широка информация, насочена към предизвикване на интерес за допълнителни изследвания в областта на лексикологията. Трудът е изградил теоретичната си база върху съвременните достижения в лексикологията и разкрива същността на думата като номинационна единица, която чрез своята речева реализация осъществява комуникативната функция на езика. Анализът относно словообразуването акцентира върху значението му за структуриране на лексикалната система и взаимовръзката между словообразувателното и лексикалното значение. Семантичните връзки в системата са проучени с оглед тяхното развитие и промяна, което подчертава динамичния характер на речника. Процесите по създаване на нови лексически единици, премахването на остарели думи и значения както и включването на чужди термини се разглеждат като адаптация към нуждите за общуване от страна носителите на езика. Разделът "Лексикография" предлага информация за тясната връзка между теорията и практиката в тази област.

Този труд е предназначен основно за филолозите студенти, но ще бъде полезен за всеки желаещ да опознае богатството от български слова.

Василка Радева произхожда от Русе. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и до пенсионирането си преподава във Факултета по славянски филологии. През 1974 г., тя получава научното звание доктор, а през 1994 г.—доктор по филологически науки. Нейният академичен принос обхваща лекции по фонетика, лексикология, диалектология и други области; публикувала е 12 книги или монографии както над 200 научни статии.