Среднощни деца

Роден съм в Бомбай... някога. Не, не мога да избегна точната дата: родих се в клиниката на доктор Нарликар на 15 август 1947 г. Часът също е важен. Добре, ще го кажа по-точно: точно в полунощ, ако искате да знаете. Когато дойдох на света, стрелките на часовника сякаш замръзнаха в почтителен жест. Още веднага след раждането ми Индия навлизаше в независимостта си; имаше въздишки и пред прозореца избухваха фойерверки. Няколко секунди по-късно баща ми счупи палеца си, но неговото произшествие беше нищо в сравнение с това, което сполетя мен през онзи мрачен момент – защото благодарение на властта на тези ласкаво отброяващи мигове бях необяснимо свързан със съдбата и историята - моят живот завинаги преплетен с този на моята страна. През следващите три десетилетия нямаше как да се отклоня от тази линия. Гадатели ме предсказаха, медии отпразнуваха появата ми, политици утвърдиха истинността ми без никакви резерви. Аз останах лишен от право на мнение за всичко това. Аз съм Салем Синай - по-късно наречен Сополивко или Петнисто лице и още много други прякори - който все повече се конфронтираше със собствената си съдба; а тогава дори не можех сам да изчистя носа си.

Но времето вече тече (не виждайки полезност у мен). Скоро ще стана 31 години… може би? Ако моето разпадащо се тяло позволи такова нещо. Но нямам надежда за спасение или за хиляда и една нощи щастие напред във времето; трябва да действам бързо – по-бързо даже от Шехерезада – ако желая живота си да има значение! Признавам: най-много от всичко ме плаши безсмислието.
Салман Рушди