Край река Пиедра седнах и заплаках

На един остров испански мисионер се срещнал с трима жреци от ацтеките. Той ги запитал как се молят, а единият от тях отвърнал, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима и ние сме трима. Смили се над нас!” Мисионерът оценил молитвата, но добавил, че не е точно онази, на която Бог обръща внимание и обещал да им покаже по-добра.

След като научил жреците на католическа молитва, той продължил своята мисия. Години по-късно при завръщането си към Испания корабът му преминал край същия остров. Отецът забелязал жреците на брега и им помахал. В този момент те започнали да вървят по водата към него. Един от тях извикал за помощ относно молитвата, която мисионерът им дал, тъй като не можели да я запомнят.

Мисионерът осъзнал чудото и признал пред Бога грешката си в разбирането – Божият глас достига до всички хора независимо от езика.

Историята подчертава темата в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често пренебрегваме необичайното около нас; чудесата стават ежедневно и Божествените знаци ни указват пътища напред. Но често сме обучавани да вярваме, че общуването с Бога изисква определени формулировки или правила. Не осъзнаваме обаче колко важно е открито сърце за Неговото присъствие.

Традиционните религиозни практики играят важна роля за споделяне на опита между вярващи общности в поклонение към Бога; все пак основната същност на духовния опит произтича от Любовта - там няма ограничения или правила. Всякакви усилия за контролиране на чувствата или следване на строги стратегии могат да бъдат безполезни; истинското значение идва от това какво решава нашето сърце.

Всички сме изпитвали страдание в любовта – било то защото даваме повече отколкото получаваме или защото чувствахме недооценени наши усилия. Страдате дори ненужно понякога; всичко това обаче формира нашето духовно развитие – колкото повече обичаме, толкова повече растем вътрешно.

Лицата вдъхновени от божествена любов преодолявали обществените бариери чрез радостен живот: пеели, танцували и проявявали свободна душа — победители над света благодарение на любовта си.
"Край река Пиедра седнах и заплаках" разглежда значението на такова себеотдаване чрез историята между две измислени персонажи - Пилар и нейния партньор — символизиращи конфликтите които неизменно срещаме по пътя към собствената идентичност.

Според монаха Томас Мертън духовният живот означава любов — но тя не трябва просто да бъде акт добрина спрямо друг човек; вместо това е необходимо истинско свързване с другия човек посредством взаимното разбиране за Божия искра у него.
Нека плачът на Пилар вдъхновява стремежа ни към така необходимото единство с другите.
Паулу Коелю